1 Можеш ли да извлечеш вън Левиатана с въдица, Или да снемеш езика му с въже?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Ще умножи ли той към тебе моления? Ще ти говори ли съ сладост?
4 Ще ли направи уговор с тебе? Ще го вземеш ли за вечен слуга?
5 Можеш ли игра с него като с птица? Или можеш ли го върза заради слугините си?
6 Могат ли дружина да направят угощение от него? Могат ли го раздели между търговците?
7 Можеш ли напълни кожата му съ сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Тури ръката си на него: Помени боя, и не направяй вече това.
9 Ето, надеждата да го хване някой е суетна: Даже от виждането му не пада ли долу?
10 Няма смел който да го раздразни; И кой може да застане пред мене?
11 Кой ми е дал по-напред, та да му въздам? Това което е под всичкото небе мое е.
12 Няма да млъкна за удовете му, нито за силата му, Нито за хубавото му устройство.
13 Кой може да открие лицето на дрехата му? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Кой може да отвори вратата на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Крепките му щитчета са похвалата му, Съединени наедно и цвърсто запечатани:
16 Едното допира до другото Щото ни въздух не може да влезе между тях:
17 Прилепени са едно с друго: Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 В кихането му блещи светлина; И очите му са като клепачите на зората.
19 Из устата му излазят свещи запалени, И пръскат искри огнени.
20 Из ноздрите му излазя дим Както из гърне възвряло или котел.
21 Дихането му запаля въглища; И пламик излазя из устата му.
22 На врата му сила обитава; И страх скача пред него.
23 Слойовете на снагата му са слепени: Твърди са на него: не могат да се поклатят.
24 Сърдцето му е твърдо като камик, Даже твърдо като долния воденичен камик.
25 Когато става, силните се ужасават И от страх се смайват.
26 Мечът на тогоз който излазя насреща му не може да удържи, - Копие, сулица, ни броня.
27 Вменява желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Стрелите не могат да го направят да бяга: Каменете на пращата са за него като слама;
29 Сулиците се вменяват като слама: Присмива се на махането на копието.
30 Остри чрепие има под него: Постила остри неща върх тинята.
31 Прави бездната да ври като котел: Прави морето като съсъд на мироварец.
32 Оставя след себе си светла диря, Така щото вменил би някой бездната сединява.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Изглежда всяко високо нещо: Цар е над всичките синове на гордостта.