1 И продължи Иов беседата си и рече: -
2 Жив е Бог който отметна съда ми, И Всесилний който огорчи душата ми.
3 че през всичкото време доде е диханието ми в мене, И духът Божий в ноздрите ми,
4 Устните ми няма да проговорят неправда, И езикът ми не ще продума лъст.
5 Да не бъде да ви оправдая! Доде издъхна няма да отметна незлобието си от мене.
6 Ще държа правдата си, и не ще да я оставя Сърдцето ми не ще ме обличи доде съм жив.
7 Неприятелят ми нека е както нечестивият, И който възстава против мене както беззаконият.
8 Защото коя е надеждата на лицемера Ако похити, ако изтръгне Бог душата му?
9 Ще послуша ли Бог вика му Когато го сполети беда?
10 Ще намери ли наслаждение въ Всесилнаго? Ще призовава ли Бога въ всяко време?
11 Ще ви науча това което е в Божията ръка: Каквото има при Всесилнаго не ща да скрия.
12 Ето, вие всинца видяхте; Защо прочее бивате толкоз съвсем суетни?
13 Това е от Бога делът на нечестивия человек, И наследието на насилниците Което ще вземат от Всесилнаго:
14 Ако се умножават синовете му, за меч са; И внуците му не ще се наситят с хляб.
15 Останалите от тях, смърт ще ги погребе; И вдовиците им няма да плачат.
16 Ако и да събере сребро като пръст И приготви дрехи като кал,
17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И неповинните ще си разделят среброто.
18 Съгражда дома си както молеца, И както колиба която прави пъдарят.
19 Ляга богатий, но няма да се прибере при людете си: Доде отвори очите си, няма го.
20 Трепет го хваща като вода: Вихрушка го граби ноще:
21 Дига го източний вятър, и отхожда, И изтръгва го от мястото му.
22 Защото Бог ще хвърли върх него стрели, и не ще го пожали; Той ще се старае да избегне от ръката му.
23 Ще изплескат с ръце върх него, И ще му подсвирват от мястото му.