1 В това още сърдцето ми трепери И се клати от мястото си.
2 Слушайте внимателно гръма на гласа му, И звука който излазя из устата му.
3 Проважда го под всичкото небе, И святкането му до краищата на земята:
4 След него вика глас: Гърми с гласа на величието си, И като се чуе гласът му, няма да ги възпре.
5 Бог гърми чудно с гласа си: Прави величествия които не разумяваме.
6 Защото говори към снега: Бъди на земята, - И към буйния дъжд, и към силните си дъждове.
7 Запечатва ръката на всякого человека, Щото всичките человеци които са негово дяло да разумяват.
8 А зверовете влазят в пещерите И лежат на местата си.
9 От юг иде вихрушката, А студът от север.
10 От духането Божие се дава лед, И ширината на водите се стеснява.
11 А ведрината изгонва гъстия облак: Виделината му разпилява облаците;
12 И те се носят наоколо под наставлението му, За да правят всичко що им заповядва По лицето на обитаемата земя;
13 И докарва ги или за наказание, Или за земята си, или за милост.
14 Слушай това, Иове: Стой та размисли Божиите чудеса.
15 Разумяваш ли как ги нарежд Бог, И прави да сияе святкането на облака му?
16 Разумяваш ли равновесието на облаците, чудесата на Съвършенаго в знанието?
17 Как биват дрехите ти топли Когато упокоява земята чрез юга?
18 Прострял ли си с него твърдта, Силна както леяно огледало?
19 Научи ни що да му речем: От тъмнина ние не можем да наредим думите си.
20 Ще му се възвести ли ако аз говоря? Ако продума человек, непременно ще бъде погълнат.
21 И сега человеците не могат да погледнат на светлото сияние Което е в твърдта, като замине вятърът та я очисти,
22 И дойде златозарно време от север. Страшна слава има в Бога.
23 Всесилен е, не можем да го проумеем: Превъзходен е в сила и в съд И в множеството на правдата: не угнеява.
24 За това му се боят человеците; И той не гледа на никого от мъдрите в сърдце.