1 И отговори Иов и рече: -
2 Наистина зная че това е така; Но как ще се оправдае человек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с него Не може му отговори едно от тисяща.
4 Мъдър е в сърдце и крепък в сила: Кой се е ожесточил против него и е станал благополучен?
5 Той преместя горите, и не познават: Превърнал ги е в гнева си.
6 Той поклаща земята от мястото й; И стълповете й треперят.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските височини.
9 Той прави съзвездията, Мечката, Ориона, и Плиадите, И клетовете на юг.
10 Той прави величия неизследими И чудеса безбройни.
11 Ето, минува по край мене, и го не видя Преминува, и го не съглеждам.
12 Ако отнеме, кой ще го възбрани? Кой ще му рече: Що правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева си, Горделивите помощници се свалят под него, -
14 Колко по-малко аз бих могъл да му отговоря И да избирам думите си към него!
15 Към когото, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.
16 Ако извикам, и ми отговори, Не щях да повярвам че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 Не ме остави да си отдъхна, Но ме насища с горчини.
19 Ако е реч за сила, ето, силен е; И ако е за съд, кой ще ме представи?
20 Ако бих искал да оправдая себе си, осъдили ме биха устата ми; Ако бих искал да река: Непорочен съм, строптив биха ме показали.
21 Ако бях непорочен не бих познал духа си: Презрял бих живота си.
22 Едно това знам, за то рекох: Той погубя непорочния и нечестивия.
23 И ако бичът му убива внезапно, Той се смее в опитването на неповинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивия. Той покрива лицата на съдиите й; Ако ли не, де е, и кой е?
25 А моите дни са по-бързи от скоротечец: Бягат без да видят добро:
26 Преминаха като леки кораби, Като орел който лети върх лова.
27 Ако река че ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеянето си, и ще се утеша,
28 В ужас съм от всичките си скърби, Зная, че не ще ме обезвиниш:
29 Нечестив ще изляза; Защо прочее да се трудя напраздно?
30 Ако се умия с снежна вода, И очистя с мило ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото не е человек както съм аз, та да му отговоря, И да дойдем наедно на съд.
33 Няма ходатай помежду ни За да тури ръката си върху двама ни.
34 Нека отдалечи от мене жезъла си, И страхът му да ме не ужасава.
35 Тогаз ще говоря и няма да се боя от него; Защото така не съм на себе си.