1 Душата ми е отегчена от живота ми: Ще се предам на оплакването си: Ще говоря в горестта на душата си.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда: Покажи ми защо ми ставаш съперник.
3 Добре ли ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете си, И да озаряваш съвета на нечестивите?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш ли както гледа человек?
5 Да ли са дните ти като дните на человека, Или годините ти като человечески дни,
6 Та да претърсваш беззаконието ми И да издирваш греха ми?
7 Знаеш че не съм сторил нечестие; И няма кой да избавя от ръката ти.
8 Ръцете ти ме образуваха И създадоха всичките ми удове; И съсипваш ли ме?
9 Помни, моля, че като кал си ме направил; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Не си ли ме издоил като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и плът си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел.
12 Живот и милост си ми дарил; И посещението ти е упазило духа ми;
13 Но и това си криел ти в сърдцето си: Зная че това бе с тебе.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми не щеш да ме обезвиниш.
15 Ако направя нечестие, горко ми: И праведен да съм не, мога дигна главата си. Пълен съм с безчестие; виж прочее скърбта ми;
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И като се връщат показваш се страшен против мене.
17 Нови свидетели представяш против мене, И умножаваш гнева си върху ми: Едно подир друго войнства нападат върх мене.
18 А защо ме извади ти из матката на майка ми? О, да бях издъхнал, и око да не бе ме виждало!
19 Щях да съм като че не съм бил: От матката в гроба щях да се отнеса.
20 Дните ми малко не са ли? престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Преди да отида от дето, няма да се върна, В тъмна земя и в смъртна сянка:
22 В мрачна земя, както тъмата на смъртната сянка, Дето няма никакъв ред, И виделото е като тъма.