1 Наистина има рудница за сребро, И място за злато дето се очиства.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камика.
3 человек туря предели на тъмнината, И издирва до съвършенство всичко, - Каменете на тъмнината и на смъртната сянка.
4 От жилището си отваря яма Дето нозе не стъпват: Окачени люлеят се от человеците.
5 Колкото за земята, от нея излазя хлябът, И под нея се разравя както огън.
6 Каменете й са място на сапфир, И в нея има златна пръст.
7 Хищна птица не знае този път, И око на сокол не го е видяло.
8 Зверовете не са стъпили на него; Лъв не е заминал през него.
9 человекъ простира ръката си върху канарите: Превраща планините из корен.
10 Разсича реки между скалите; И окото му открива всичко многоценно.
11 Ограничава течението на реките; И скритото изважда на свет.
12 Но мъдростта де ще се намери? И де е мястото на разума?
13 человек не познава цената й; И не се намерва в земята на живите.
14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е с мене.
15 Не може да се даде злато за нея; И сребро не може да се претегли за променение с нея.
16 Не може да се прецени с Офирско злато, Съ скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат да се сравнят с нея, Нито бива размяната й за съсъди от най-чисто злато.
18 Не ще се помене корал или кристал; Защото цената на мъдростта е по-горна от скъпоценните камене.
19 Топаз Етиопски не ще се сравни с нея: Не ще се прецени тя с чисто злато.
20 А от де дохожда мъдростта? И де е мястото на разума?
21 Понеже е покрита от очите на всичките живи, И скрита от небесните птици.
22 Погибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слуха й.
23 Бог разбира пътя й, И той знае мястото й;
24 Понеже той гледа дори до краищата на земята, Види под всичкото небе,
25 За да претегля тежината на ветровете И да измеря водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
27 Тогаз видя и я обяви: Приготви я, ей! и я издири;
28 И рече на человека: Ето, Страхът Господен, туй е мъдрост; И отдалечението от злото, то е разум.