1 Тогаз Иов отговори и рече: -
2 Много таквиз съм слушал: Окаянни утешители сте всинца.
3 Свършват ли се праздните думи? Или що ти дава смелост та да отговаряш?
4 И аз можех да говоря както вие: Ако беше вашата душа на мястото на моята душа Можех да натрупам думи против вас И да кивам с глава против вас.
5 Аз бих ви укрепил с устата си, И мърдането на устните ми улекчило би скърбта ви.
6 Ако говоря, болката ми не улекнува; И ако мълча, какво ми отминава?
7 Но сега ме много умори: Запусти ти всичкото ми събрание.
8 Сграбчил си ме, и то е свидетелство; И мършавостта ми стои срещу мене И свидетелствува на лицето ми.
9 Разкъсва ме яростта му, и ме мрази: Скърца съ зъбите си против мене: Неприятелят ми остри очите си върх мене.
10 Отварят устата си против мене: Удрят ме по челюстта с хулене: Трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на неправедния, И хвърли ме в ръцете на нечестивите.
12 Бях в тишина, и ме накъса, И хвана ме за врата и съсипа ме, И тури ме цел за себе си.
13 Стрелците му ме обиколиха: Пронизва бъбреците ми, и не щади: Излива жлъчта ми на земята.
14 Съсипа ме с съсипня върху съсипня: Впусна се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Лицето ми подпухна от плач, И смъртна сянка има върху клепачите ми,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И молитвата ми е чиста.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми място да няма.
19 И сега, ето, свидетелят ми е на небето, И свидетелството ми в височините.
20 Приятелите ми са които ми се присмиват: Окото ми рони сълзи към Бога.
21 Ах, да бе възможно да се съди някой с Бога Както человек с ближния си!
22 Защото с минуването на преброени години Аз ще отида на път от който няма да се върна.