1 След това отвори Иов устата си та прокле деня си.
2 И говори Иов и рече: -
3 Да погине денят в който се родих, И нощта в която рекоха: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден: Бог да го не потърси от горе, И да не изгрее на него виделина.
5 Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят: Мрак да седи на него: Мрачността на деня да го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ: Да се не събере с дните на годината: Да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане оная нощ: Глас радостен да не дойде върху нея.
8 Да я прокълнат тези които кълнат дните, Тези които са готови да дигнат Левиатана.
9 Да помрачеят звездите на вечерта й: Да чака видело, и да няма, И да не види първите лучи на зората;
10 Защото не затвори дверите на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях от рождението; И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогаз щях да съм в упокоение
14 Наедно с царе и съветници земни Които си градят запустения,
15 Или с князове които имаха злато, Които бяха напълнили домовете си с сребро;
16 Или като изверг, скрит, не щеше да ме има, Както младенци които видело не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там утрудените се упокояват.
18 Наедно се упокояват и пленените: Не чуят глас насилнически.
19 Там са малък и голям, И рабът е свободен от господаря си.
20 Защо се даде видело на злощастния, И живот на ограничения в душата,
21 Които желаят смъртта, и няма я Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Които се много радват и веселят Когато намерят гроба?
23 Защо се е дало видело на человека комуто пътят е скрит, И когото Бог е затворил?
24 Защото преди ястието ми дохожда стенанието ми, И риканията ми се изливат като вода.
25 Защото онова от което се боех случи ми се, И онова от което треперях дойде върх мене.
26 Нямам мир, нито упокоение, нито тишина; И смущение ме нападна.