1 Тогаз Елифаз Теманецън отговори и рече: -
2 Ако начнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се удържа да не говори?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Твоите думи са заякчили онези които се колебаеха, И колена ослабнали си укрепил.
5 А сега дойде това на тебе, и ти е дотегнало: Докача те, и смутил си се.
6 Страхът ти не е ли твоето дързновение, И правостта на пътищата ти твоята надежда?
7 Я си напомни: кой неповинен е погинал? И де са били изтребени правите?
8 Както съм аз видял, които орат беззаконие, И сеят нечестие, тях и жънат.
9 Изтребват се от духането на Бога, И от диханието на ноздрите му погинват.
10 Риканието на лъва и гласът на рикател лъв угаснаха, И зъбите на малките лъвове се изкъртиха.
11 Лъвът погинва от нямане лов, И на лъвицата щенетата се разпръсват.
12 И скришно дойде върху ми дума, И ухото ми довзе едно шепнене от нея.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън пада върх человеците,
14 Ужас ме хвана, и трепет, И разтресе всичките ми кости
15 И дух премина отпреде ми: Космите на тялото ми настръхнаха.
16 Застана, но аз не познах образа му: Зрак се яви пред очите ми: В мълчането чух глас който рече:
17 Ще бъде ли смъртният по-праведен от Бога? Ще бъде ли человек по-чист от Създателя си?
18 Ето, Той не се уверява на рабите си, И в ангелите си гледа недостатък, -
19 Колко повече в онези които живеят в къщи от кал, На които основанието е в пръстта, И смазват се по-скоро от молеца?
20 От заран до вечер съсипват се: Без да усети някой губят се за всекога.
21 Величеството им което е в тях не прехожда ли? Умират не в мъдрост.