1 Направих завет с очите си; И как бих помислил на девица?
2 И какъв дял има от Бога отгоре? И кое наследие от Всесилнаго от високите?
3 Не е ли разорението за нечестивия? И пропастта за тези които правят беззаконие?
4 Не види ли той пътищата ми, И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с лъжа, Или ногата ми е бързала на лъст,
6 Нека ме претегли с теглилката на правдата, И нека познае Бог целостта ми.
7 Ако стъпката ми се е уклонила от пътя, И сърдцето ми е последвало очите ми, И петно ако се е залепило на ръцете ми,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И да се изкоренят произведенията ми.
9 Ако се е измамило сърдцето ми от жена, Или съм причаквал при вратата на ближния си,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да нападнат върх нея;
11 Защото това е омразно дело, И съгрешение за осъждане от съдиите;
12 Защото е огън пояждащ до погубване, И изкоренил би всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял съдбата на раба си или на рабинята си Когато се препираха с мене,
14 Какво ще направя тогаз когато стане Бог? И когато посети какво ще му отговоря?
15 Този който направи мене в утробата не направи ли и него? И не образува ли нас истият в матката?
16 Ако съм отрекъл желанието на сиромасите, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Или съм изял сам си хляба си, И сирачето не е яло от него, -
18 (Защото от младостта ми то порасте с мене като при баща, А нея от утробата на майка си наставих,-)
19 Ако съм видял някого че гине от нямане на дрехи, Или сиромах без завивка,
20 чреслата му ако не са ме благословили, И не се е стоплил с вълната от овците ми,-
21 Ако съм подигнал ръката си върх сирачето Като гледах, че имам помощ в портата,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми от лакътя да се строши;
23 Защото погибелта от Бога бе за мене ужас, И пред неговото величие не можех се утърпя.
24 Ако съм турил надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование, -
25 Ако съм се развеселил защото богатството ми бе голямо, И защото е намерила ръката ми изобилие,-
26 Ако съм гледал слънцето когато изгрява, Или луната когато ходи в светлостта си,
27 И се е потеглило тайно сърдцето ми, Или съм целувал с устата си ръката си, -
28 И това би било съгрешение за осъждане от съдията, Защото бих се отрекъл от Бога Вишнаго.
29 Ако съм се зарадвал в погинването на ненавидещия ме, Или ми е станало драго когато го намери зло, -
30 (Не съм оставил даже ни устата си да съгрешат В това дето да искам живота му с клетва,-)
31 Ако человеците от къщата ми не са рекли: Кой ще покаже ненаситения от закланите му меса?
32 (чужденецът не нощуваше вън: Отварях вратата си на пътника,-)
33 Ако съм покрил престъпленията си както Адам, И съм скрил беззаконието си в пазухата си, -
34 Тогаз да се убоя от голямо множество, И да ме разтрепери презрението на домородията, Та да млъкна и да не изляза из вратата.
35 О, да имаше някой да ме слуша! Ето, желанието ми е, Всесилний да ми отговаряше, И съперникът ми да пишеше книга.
36 Ето, на рамо щях да я нося: За венец щях да я привържа върху себе си:
37 Щях да му явя числото на стъпките си: Като княз щях да приближа при него.
38 Ако вика нивата ми против мене, И плачат браздите й купно, -
39 Ако съм изял плода й без плата, Или съм извадил душата на стопаните й, -
40 То да прорастат тръне вместо жито, И вместо ечимик плевели. Свършиха се думите на Иова.