1 Ето, окото ми видя всичко: Ухото ми чу и разумя това.
2 Което знаете вие, зная и аз: Не съм по-долен от вас.
3 Но аз ще говоря на Всесилнаго, И желая да вляза в състязание с Бога.
4 А вие сте измислители на лъжа: Всинца сте безполезни лекари.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 чуйте сега състязанието ми. И дайте внимание в оправданията на устните ми.
7 За Бога неправедно ли ще говорите? За него лъст ли ще произносите?
8 За него лицеприятие ли ще направите? Ще се съдите ли за Бога?
9 Добро ли е да ви изследи той? Или ще можете ли да го излъжете както излъгват человека?
10 Той непременно ще ви обличи, Ако тайно правите лицеприятие.
11 Величието му не ще ли да ви ужаси? И страхът му не ще ли да падне върх вас?
12 Вашите възпоминания са подобни на пепел: Твърделите ви са като твърдели от кал.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върх мене каквото ще.
14 Защо вземам плътта си в зъбите си, И турям живота си в шепата си?
15 Той ако и да ме убива, аз на него се надея; Но ще защитя пътищата си пред него.
16 Даже той ще е моето спасение, Защото лицемер не ще излезе пред него.
17 Послушайте внимателно словото ми; И изявението ми да бъде в ушите ви.
18 Ето сега, аз съм наредил съдбата си: Зная че ще се оправдая.
19 Кой е онзи който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Но само две неща не ми направяй, Тогаз не ще се скрия от лицето ти, -
21 Отдалечи ръката си от мене; И страхът ти да ме не ужаси.
22 После повикай ти, и аз ще дам отговор; Или аз да говоря, и ти върни отговор.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми прегрешението ми и греха ми.
24 Защо криеш лицето си, И мене считаш за неприятел на себе си?
25 Ще покажеш ли себе си страшен на лист завяван? И ще гониш ли суха плява?
26 Защо пишеш горести против мене, И правиш ме да наследвам беззаконията на младостта си,
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища? Забележваш дирите на нозете ми.
28 И това мое тяло тлее като гнила вещ, Като дреха от молец сядена.