1 А Иов отговори и рече: -
2 Дано би се претеглила наистина моята печал, И злополучието ми да би се турило всичкото наедно на къпоните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; За това думите ми оскудяват.
4 Защото стрелите на Всесилнаго са вътре в мене, На които ядът изпива духа ми: Божиите ужаси се опълчават против мене.
5 Реве ли дивий осел при тревата? Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се невкусното без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Неща от които душата ми се отвращаше да ги не досегне, Те ми станаха като блудкаво ястие.
8 Дано да получех прошението си, И да ми дадеше Бог желанието ми,
9 И да би благоизволил Бог да ме погубеше, Да би отпуснал ръката си та да ме посечеше!
10 Но ще ми бъде още това утешение, И в скръб когато не би ме пожалил ще се развеселя, че аз не скрих думите на Светаго.
11 Що е силата ми та да се стърпявам? И що е сетнината ми та да продължа живота си?
12 Да ли е силата ми сила каменна? Или плътта ми медна?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мене избавлението?
14 На оскърбения трябва съжаление от приятеля му; Но той е оставил страха на Всесилнаго.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци
16 Които се мътят от леда, В които се топи снегът;
17 Когато се стоплят изчезват: Когато настане топлина изглаждат се от мястото си.
18 Керваните като заобикалят пътищата си Пристигат в нищо и се губят.
19 Керваните Темански гледаха, Пътниците Шевски ги чакаха:
20 Излъгаха се в надеждата си: Дойдоха там и се посрамиха.
21 Сега и вие сте никакви: Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми дар от имота си?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Избавете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Колко са яки правите думи! Но вашето изобличение що показва?
26 Мечтаете ли да изобличите думи, Когато на отчаяния думите са като вятър?
27 Наистина вие впримчате сирачето, И копаете ров на приятеля си.
28 Сега прочее благоволете да погледнете на мене; Защото пред вас е явно ако аз лъжа.
29 Повърнете се, моля: нека не става неправда: Ей, повърнете се пак: аз имам правда в това.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да разбере лошото?