16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И като се връщат показваш се страшен против мене.
17 Нови свидетели представяш против мене, И умножаваш гнева си върху ми: Едно подир друго войнства нападат върх мене.
18 А защо ме извади ти из матката на майка ми? О, да бях издъхнал, и око да не бе ме виждало!
19 Щях да съм като че не съм бил: От матката в гроба щях да се отнеса.
20 Дните ми малко не са ли? престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Преди да отида от дето, няма да се върна, В тъмна земя и в смъртна сянка:
22 В мрачна земя, както тъмата на смъртната сянка, Дето няма никакъв ред, И виделото е като тъма.