1 Роденият от жена человек е кратковременен И пълен с смущение.
2 Прозябава като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се спира.
3 И върх такъв ли отваряш очите си, И ме караш на съд с тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Понеже дните му са определени, числото на месеците му е у тебе, Ти си положил пределите му които не може да надмине,
6 Отвърни се от него за да си почине, Доде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда че, ако се отсече, пак ще прозябне, И че младокът му няма да изчезне;