15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Лицето ми подпухна от плач, И смъртна сянка има върху клепачите ми,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И молитвата ми е чиста.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми място да няма.
19 И сега, ето, свидетелят ми е на небето, И свидетелството ми в височините.
20 Приятелите ми са които ми се присмиват: Окото ми рони сълзи към Бога.
21 Ах, да бе възможно да се съди някой с Бога Както человек с ближния си!