12 Туриха нощ за ден: Виделината е близу при тъмнината,
13 Ако чакам, гробът е жилището ми: Постлах одъра си в тъмнината.
14 Викнах към тлението: Отец ми си ти,- Към червиете: Майка и сестра ми сте.
15 И де е сега надеждата ми? И кой ще види надеждата ми?
16 В дълбочината на ада ще слезе тя Когато се упокоим наедно в пръстта.