22 Ще научи ли някой Бога на знание? И той съди високите.
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко спокоен и тих:
24 Ребрата му са пълни с тлъстина, И костите му напоени с мозък;
25 А друг умира в душевна горест, И никога не е ял с весело сърдце.
26 Наедно лежат в пръстта, И червие ги покриват.
27 Ето, знам мислите ви И ухищренията ви за съсипването ми.
28 Защото думате: Де е домът на княза? И де е шатърът дето живееха нечестивите?