10 Гласът на началниците се спираше, И езикът им залепваше за небцето им:
11 Ухо като чуеше ублажаваше ме, И око като ме видеше свидетелствуваше за мене;
12 Защото освобождавах сиромаха който викаше, И сирачето, и който нямаше помощник.
13 Благословението от тогози който бе близу да загине идеше на мене; И сърдцето на вдовицата веселях.
14 Облачах правда, и тя ми беше одежда: Правотата ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи на слепия И нозе на хромия.
16 Бях отец на сиромасите: Съдба която не знаех издирвах я.