19 Коренът ми беше прострян към водите; И росата нощуваше на ветвите ми.
20 Славата ми подновяваше в мене, И лъкът ми се укрепяваше в ръката ми.
21 чакаха и ме слушаха, И мълчеха в съветването ми.
22 Подир думите ми те не притуряха нищо; И говоренето ми капеше върх тях.
23 И очакваха за мене като за дъжд, И зееха с уста като за пролетен дъжд.
24 Смеех се към тях, и не вярваха; И не оставяха да падне долу светлостта на лицето ми
25 Избирах пътя им, и седях княз, И вселявах се като цар в войнството, Както онзи който утешава оскърбените.