7 Ето, пуста да остане оная нощ: Глас радостен да не дойде върху нея.
8 Да я прокълнат тези които кълнат дните, Тези които са готови да дигнат Левиатана.
9 Да помрачеят звездите на вечерта й: Да чака видело, и да няма, И да не види първите лучи на зората;
10 Защото не затвори дверите на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях от рождението; И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогаз щях да съм в упокоение