9 Да помрачеят звездите на вечерта й: Да чака видело, и да няма, И да не види първите лучи на зората;
10 Защото не затвори дверите на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях от рождението; И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогаз щях да съм в упокоение
14 Наедно с царе и съветници земни Които си градят запустения,
15 Или с князове които имаха злато, Които бяха напълнили домовете си с сребро;