4 И между храстията късаха слез, И коренете на смерчията за своя храна.
5 Бяха изпъдени измежду человеците: Викаха върх тях като върх крадци.
6 Живееха в стръмнините на дебрите, В дупките на земята и на канарите.
7 Ревяха между храстията: Под трънете се събираха:
8 Безумни и безчестни, Изгонени бидоха из земята.
9 А сега аз им съм песен, Още им съм и преговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят на лицето ми.