16 И чакаха, обаче не говореха; Но стоеха: не отговаряха вече.
17 Да отговоря и аз от моя страна, Да явя и аз което зная;
18 Защото съм пълен с думи: Духът ми вътре в мене ме утеснява.
19 Ето утробата ми е като вино не отворено: Ще се разпукне както нови мехове.
20 Ще проговоря за да си отдъхна: Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Да ми не бъде да стана лицеприемник Нито да полаская человека.
22 Защото не зная да лаская: Създателят ми грабнал би ме тутакси.