13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън пада върх человеците,
14 Ужас ме хвана, и трепет, И разтресе всичките ми кости
15 И дух премина отпреде ми: Космите на тялото ми настръхнаха.
16 Застана, но аз не познах образа му: Зрак се яви пред очите ми: В мълчането чух глас който рече:
17 Ще бъде ли смъртният по-праведен от Бога? Ще бъде ли человек по-чист от Създателя си?
18 Ето, Той не се уверява на рабите си, И в ангелите си гледа недостатък, -
19 Колко повече в онези които живеят в къщи от кал, На които основанието е в пръстта, И смазват се по-скоро от молеца?