16 Застана, но аз не познах образа му: Зрак се яви пред очите ми: В мълчането чух глас който рече:
17 Ще бъде ли смъртният по-праведен от Бога? Ще бъде ли человек по-чист от Създателя си?
18 Ето, Той не се уверява на рабите си, И в ангелите си гледа недостатък, -
19 Колко повече в онези които живеят в къщи от кал, На които основанието е в пръстта, И смазват се по-скоро от молеца?
20 От заран до вечер съсипват се: Без да усети някой губят се за всекога.
21 Величеството им което е в тях не прехожда ли? Умират не в мъдрост.