5 Слушал съм за тебе съ слушането на ухото, Но сега окото ми те види;
6 За това се гнуся от себе си, И се кая в пръст и пепел.
7 А когато Господ издума тези думи на Иова, рече Господ на Елифаза Теманеца: Разпали се яростта ми против тебе и против двамата ти приятели; защото не говорихте за мене правото както рабът ми Иов.
8 За това вземете сега за себе си седем телци и седем овни та идете при раба ми Иова, и принесете всесъжение за себе си; а Иов рабът ми ще се помоли за вас, (защото ще приема лицето му,) за да не сторя с вас според безумието ви; защото не говорихте за мене правото както рабът ми Иов.
9 И отидоха Елифаз Теманецът, и Валдад Савхиецът, и Софар Нааматецът та направиха както им заповяда Господ; и Господ прие лицето Иовово.
10 И върна Господ пленението Иовово като се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно всичко каквото имаше по-напред.
11 Тогаз дойдоха при него всичките му братя, и всичките му сестри, и всички които го познаваха по-напред та ядоха хляб с него в дома му; и, плакаха за него, и утешиха го за всичкото зло което Господ нанесе на него; и даде му всеки по един сребърник, и всеки по една златна обеца.