4 Синовете му са далеч от безопасност; И смазват ги по съдовищата, И няма кой да ги отърве;
5 На които жетвата изяда гладният, И граби я през трънете, И имота им поглъща грабителът.
6 Защото не излазя скръбта от пръстта, Нито печалта изникнува из земята.
7 Но человек се ражда за печал, И искрите да хвъркат високо.
8 Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Който прави неизследими величия И чудеса безчислени;
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И проважда води по нивята;