2 Дано би се претеглила наистина моята печал, И злополучието ми да би се турило всичкото наедно на къпоните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; За това думите ми оскудяват.
4 Защото стрелите на Всесилнаго са вътре в мене, На които ядът изпива духа ми: Божиите ужаси се опълчават против мене.
5 Реве ли дивий осел при тревата? Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се невкусното без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Неща от които душата ми се отвращаше да ги не досегне, Те ми станаха като блудкаво ястие.
8 Дано да получех прошението си, И да ми дадеше Бог желанието ми,