9 Облакът се разпилява и изчезнува; Така и слазящий в гроба няма да възлезе пак:
10 Няма да се върне вече в дома си; И мястото му няма да го познае вече.
11 За то аз няма да удържа устата си: Ще говоря в утеснението на духа си: Ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз, или кит, Та да туриш над мене стража?
13 Когато казвам: Одърът ми ще ме утеши, Леглото ми ще улекчи оплакването ми,
14 Тогаз ме устрашаваш с сънища, И ме ужасаваш с видения;
15 И душата ми избира удавене И смърт, а не тези ми кости.