27 Ако река че ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеянето си, и ще се утеша,
28 В ужас съм от всичките си скърби, Зная, че не ще ме обезвиниш:
29 Нечестив ще изляза; Защо прочее да се трудя напраздно?
30 Ако се умия с снежна вода, И очистя с мило ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото не е человек както съм аз, та да му отговоря, И да дойдем наедно на съд.
33 Няма ходатай помежду ни За да тури ръката си върху двама ни.