1 (По Славянски, част на 9) Защо, Господи, стоиш отдалеч? Защо се криеш в скърбно време?
2 В гордостта на нечестивия изгаря сиромахът: Да се хванат в лукавствата които намислюват.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И ублажава себе си лихоимецът: презира Господа.
4 Нечестивият от гордостта на лицето си не ще да потърси Господа: Всичките му помисли са че няма Бог.
5 Неговите пътища на всяко време са криви: Твоите съдове са много високо от лицето му: Той духа срещу всичките си врагове.
6 Рече в сърдцето си: Няма да се поклатя, Защото от род в род няма да падна в злощастие.
7 Устата му са пълни с клетва и угнетение и насилие: Под езика му има злоба и беззаконие.
8 Седи в засада в преддворията, В скришни места, за да убие неповинния: Очите му гледат тайно към сиромаха.
9 Пречаква скришно като лъв в пещерата си: Пречаква за да грабне сиромаха: Грабнува сиромаха когато го влачи в примката си.
10 Навожда се, сниша се, За да паднат сиромасите в ноктите му.
11 Рече в сърдцето си: Забрави Бог: Скри лицето си: няма никога да види.
12 Стани, Господи: Боже, подигни ръката си: Да не забравиш оскърбените.
13 Защо нечестивият презира Бога? Рече в сърдцето си: Няма да изпиташ.
14 Видял си; защото ти гледаш неправдата и притеснението За да въздадеш с ръката си: Тебе се предава сиромахът: На сирачето си ти помощник.
15 Строши мишцата на нечестивия. Издири нечестието на лукавия доде не намериш вече от него.
16 Господ е цар в века века: Езичниците ще изчезнат от земята му.
17 Господи, послушал си желанието на сиромасите: Ще утвърдиш сърдцето им: Ще направиш внимателно ухото си,
18 За да съдиш за сирачето и угнетения, Щото да не следва вече человек който е от земя да устрашава.