1 (по Слав. 136) При Вавилонските реки, там седнахме, И плакахме когато поменахме Сиона.
2 На върбите всред него Окачихме китарите си.
3 Защото които ни бяха пленили Там поискаха от нас думи на песни; И които ни бяха запустили поискаха веселие, и казваха: Попейте ни от Сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня На чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Десницата ми нека забрави изкуството си!
6 Да се залепи езикът ми за небцето ми ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим от главното си веселие.
7 Помни, Господи, Едомските синове, Които в деня на разорението на Ерусалим говореха: Съсипете, съсипете го до основанието му!
8 Дъщи Вавилонска която ще запустееш, Блазе който ти въздаде въздаянието За всичко що си направила нам!
9 Блажен който хване и удари младенците ти о камик!