1 (по Слав. 15) Миктам Давидов Упази ме, Боже, Защото на тебе възложих надежда.
2 Рекох Господу: Ти си Господ мой: Без тебе няма добро за мене.
3 В светите на земята и в избраните, В тях е всичкото ми благоволение.
4 Трудовете на онези които тичат след други богове ще се умножат: Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния, Нито ще взема в устните си имената им.
5 Господ е делът на наследието ми и на чашата ми: Ти съхраняваш достоянието ми.
6 частта ми падна на весели места: Ей, приех прекрасно наследие.
7 Ще благославям Господа който ме вразуми: Още и в нощно време учат ме вътрешностите ми.
8 Винаги имам Господа пред себе си: Понеже е отдясно ми да се не поколебая.
9 За това се зарадва сърдцето ми, и развесели се славата ми, А още и плътта ми ще почива в надежда.
10 Защото няма да оставиш душата ми в ад, Нито ще оставиш преподобния си да види изтление.
11 Ще ми изявиш пътя на живота: Пред лицето ти има пълнота от радост, Отдясно тебе всякога веселие.