1 (по Слав. 37) Псалом Давидов, за възпоминание. Господи, в яростта си да ме не обличиш, Нито в гнева си да ме накажеш.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката ти тежи върх мене.
3 Няма здраве в плътта ми от гнева ти: Няма мир в костите ми поради греха ми.
4 Защото беззаконията ми надминаха над главата ми: Като тежко бреме натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноят се раните ми Поради безумието ми.
6 Пострадах, сгърбих се съвсем: Вес ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в плътта ми.
8 Разболях се и премного изнемощях: Рикая от утеснението на сърдцето си.
9 Господи, пред тебе е всичкото ми желание, И въздиханието ми не се крие от тебе.
10 Сърдцето ми трепери, силата ми ме оставя, И виделината на очите ми, и тя не е с мене.
11 Приятелите ми и ближните ми отстоят от раната ми, И роднините ми стоят отдалеч.
12 И онези които искат душата ми турят сети за мене: Онези които искат злото ми говорят лукавство, И преговарят лъсти вес ден.
13 Но аз като глух не чуя; И съм като ням който си не отваря устата.
14 И съм като человек който не чуе, И няма обличение в устата му.
15 Защото тебе, Господи, очаквам: Ти ще отговориш, Господи Боже мой.
16 Понеже рекох: Да се не зарадват заради мене: Те се големеят над мене когато се подплъзне ногата ми.
17 Защото съм близу да падна, И скърбта ми е винаги пред мене.
18 Понеже аз ще възвестя беззаконието си. Ще тъжа заради греха си;
19 Но враговете ми са живи, укрепяват се; И умножиха се онези които неправедно ме ненавиждат.
20 И онези които въздават зло за добро противят ми се Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи: Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22 Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое.