1 (по Слав. 43) Първому Певцу, Масхил на Кореевите синове. Боже, с ушите си чухме, Нашите бащи ни приказаха делото Което си сторил в техните дни, В древните дни.
2 Ти си изгонил с ръката си езичници, а тях си насадил: Оскърбил си племена, а тях си проводил.
3 Защото не наследиха земята с меча си, И мишцата им не ги спаси, Но твоята десница, и мишцата ти, и виделината на лицето ти; Защото ти имаше благоволение към тях.
4 Ти си Цар мой, Боже: Заповядай избавления за Якова.
5 чрез тебе ще низложим враговете си: чрез името ти ще стъпчем онези които се подигат против нас.
6 Защото няма да се надея на лъка си, Нито мечът ми ще ме избави.
7 Защото ти ни избави от враговете ни, И посрамил си онези които ни мразят.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името ти въ век ще песнословим. (Села.)
9 Но ти си отхвърлил и посрамил си нас, И не излазяш вече с нашите воинства.
10 Направил си ни да се върнем назад пред врага: И мразещите ни разграбят имота ни за себе си.
11 Предал си ни като овци за ястие, И разпръснал си ни между езичниците.
12 Продал си своите люде за нищо, И не си имал печалба от цената им.
13 Направил си ни укор на съседите ни, Присмех и поругание на онези които са около нас.
14 Направил си ни притча между езичниците, Киване между народите.
15 Всеки ден безчестието ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покри,
16 От гласа на оногози който хули и укорява, От лицето на врага и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върх нас; Обаче ние не те забравихме, И не станахме неверни на завета ти.
18 Сърдцето ни не се върна назад, Нито се уклониха стъпките ни от твоя път,
19 Ако и да си ни съкрушил на мястото на чакалите, И покрил си ни с сянка смъртна.
20 Ако сме забравили името на Бога нашего И прострели ръцете си към чужд бог,
21 Бог не ще ли да придири това? Защото той знае тайните на сърдцето.
22 Защото за тебе сме убивани вес ден: Вменявани сме като овци за клане.
23 Стани, Господи, защо спиш? Събуди се: не ни отхвърляй за всегда.
24 Защо криеш лицето си, Забравяш бедствието ни и угнетението ни?
25 Защото е снишена до пръстта душата ни: Прилепнала е за земята утробата ни.
26 Стани на помощ нам, И избави ни заради милостта си.