1 (по Слав. 108) Първому Певцу, Псалом Давидов. Боже, хвало моя, недей мълча:
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха върх мене, Говориха против мене с лъжлив език,
3 И с думи ненавистни ме обиколиха, И ратуват против мене без причина.
4 За въздаяние на любовта ми враждебници ми са; А аз се моля.
5 И въздадоха ми зло за добро, И ненавист за любовта ми.
6 Постави нечестив над него; И противник да стои отдясно му
7 Когато се съди, да излезе повинен, И молитвата му да бъде в грях.
8 Да бъдат дните му малко Друг да вземе чина му.
9 Да бъдат синовете му сирачета. И жена му вдовица.
10 И да се скитат всякога синовете му, и да станат просеци, И да излязват из развалените си жилища да просят хляб.
11 Да впримчи заимодавецът всичкия му имот, И да разграбят чужденците трудовете му.
12 Да няма кой да простре милост към него, И да няма кой да пожали сирачетата му.
13 Внуците му да бъдат изтребени: В идещия род да се изглади името им.
14 Да се помене пред Господа беззаконието на бащите му; И грехът на майка му да се не изглади:
15 Да бъде всякога пред Господа За да изтреби от земята паметта им.
16 Защото си не науми да стори милост, Но погна человека нищ и сиромах За да умъртви съкрушения в сърдце.
17 Понеже възлюби проклетия, нека го стигне: Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.
18 Понеже облече проклетия като своя дреха, Нека влезе като вода въ утробата му, И като елей в костите му.
19 Да му стане като дрехата с която се облича, И като пояса с който се всякога опасва.
20 Това да е на враждебниците ми въздаянието от Господа, И на тези които говорят зло против душата ми.
21 А с мене ти, Иеова Господи, заради името си стори: Понеже е блага твоята милост, избави ме;
22 Защото аз съм сиромах и нищ, И сърдцето ми вътре в мене е наранено.
23 Преминах като сянка когато е в уклонение: Оттръснат съм като скакалец.
24 Колената ми изнемогоха от пост; И плътта ми изпадна от тлъстина.
25 И аз станах укор на тях: Гледат ме и киват с глава.
26 Помогни ми, Господи Боже мой: Спаси ме според милостта си.
27 И нека познаят че това е твоя ръка, че ти си сторил това, Господи.
28 Те ще кълнат, а ти да благославяш: Стават, но нека се посрамят; А твоят раб да се весели.
29 Да се облекат с безчестие враждебниците ми; И като с дреха да се покрият със срама си.
30 Много ще славя Господа с устата си, И между мнозина ще го хваля.
31 Защото стои отдясно на сиромаха За да го избавя от онези които осъждат душата му.