1 (по Слав. 94) Елате, да запеем радостно на Господа: Да възкликнем към Твърдинята на спасението ни.
2 Да предстанем пред него съ славословие: С песни да възкликнем към него.
3 Защото Господ е Бог велик, И Цар велик над всите богове.
4 В ръката му са дълбините земни, И височините на планините са негови.
5 Негово е морето, и той го е направил; И ръцете му създадоха сушата.
6 Елате да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател.
7 Защото той е Бог наш, И ние сме люде на паствата му и овци на ръката му. Днес, ако чуете гласа му,
8 Не ожесточавайте сърдцето си както в Мерива, Както в деня на изкушението в пустинята,
9 Дето отците ви ме изкусиха, Опитаха ме, и видяха делата ми.
10 четиридесет години негодувах на този род, И рекох: Тези люде са заблудени в сърдце, И те не познаха моите пътища.
11 Заради това в гнева си заклех се че няма да влязат в упокоението ми.