1 (по Слав. 47) Псаломска Песен на Кореевите Синове. Велик е Господ и твърде хвален В града на Бога нашего, в светата своя гора.
2 Красно на възвишението, радост на всичката земя Е гората Сион на северните страни Градът на великия Цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 Защото, ето, царете се събраха: Всички преминаха.
5 Те като видяха почудиха се: Смутиха се, и устремиха се на бяг.
6 Трепет ги хвана там: Болезни като на раждаща жена.
7 С източния вятър Съкрушаваш Тарсийските кораби.
8 Както чухме, така и видяхме В града на Господа на Силите, В града на Бога нашего, Бог ще го утвърди въ век. (Села.)
9 Преговаряме, Боже, твоята милост Всред твоя храм.
10 Според името ти, Боже, така и хвалата ти е Дори до краищата на земята: Десницата ти е пълна с правда.
11 Да се весели гората Сион, Да се радват Юдейските дъщери, Заради твоите съдби.
12 Обиколете Сион и обходете го: Пребройте стълповете му;
13 Обърнете внимание в околостенията му: Разгледайте палатите му, За да повествувате на рода след вас.
14 Защото този Бог е Бог наш въ век века: Той ще ни ръководи дори до смърт.