1 (по Слав. 143) Псалом Давидов. Благословен Господ, моята крепост, Който учи ръцете ми на бран, Пръстите ми на бой, -
2 Милостта моя, твърдинята моя, Високото мое прибежище, и избавителят мой, Щитът мой на който съм уповал, Който покорява людете ми под мене.
3 Господи, що е человек та да го познаваш! Син человечески та да мислиш за него!
4 человек прилича на суета: Дните му са като сянка която прехожда.
5 Господи, приклони небесата си и слез: Допри се до горите, и ще задимят.
6 Блесни съ светкавица за да ги разпръснеш. Хвърли стрелите си за да ги смутиш.
7 Простри ръката си от височината: Избави ме и извлечи ме от много води, От ръката на иноплеменниците,
8 На които устата говорят суета, И десницата им е десница на лъжа.
9 Боже, песен нова ще ти възпея, С псалтир десетострунен ще ти песнопея,
10 Ти който даваш спасение на царете, И който избавяш раба си Давида от лют меч.
11 Избави ме и изтръгни ме От ръката на иноплеменниците, На които устата говорят суета. И десницата им е десница на лъжа.
12 За да бъдат синовете наши като новосадения Пораснали в младостта си; Дъщерите наши като краеъгълни камене Издялани за палатно украшение;
13 Житниците ни пълни Щото да дават всякакъв вид храна; Овците ни умножаеми с тисящи И десетотисящи по полетата ни;
14 Говедата ни да са обременени; Да няма нито нападане, ни бягане, Нито вик по улиците наши.
15 Блажен е този народ който е в такъво състояние! Блажен е този народ комуто Господ е негов Бог!