1 (по Слав. 39) Първому Певцу, Псалом Давидов. Очаквах с търпение Господа; И той се преклони към мене и чу вика ми;
2 И възведе ме из рова на погибелта, Из тинята и калта, И постави на камик нозете ми: Утвърди стъпките ми;
3 И тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему. Ще видят мнозина и ще се убоят, И ще уповаят на Господа.
4 Блажен онзи человек Който туря упованието си на Господа, И не се обръща към горделивите, Нито към онези които се уклоняват към лъжи.
5 Много си направил чудесата си, ти Господи Боже мой; И твоите за нас размишления Не е възможно да изложи някой пред тебе: Исках да казвам и да говоря за тях, Но те превъзхождат всяко число.
6 Жъртва и приношения ти не благоволи: Отворил си ушите ми: Всесъжение и приношение за грях ти не поиска.
7 Тогаз рекох: Ето, ида: В свитъка на книгата е писано за мене:
8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам волята ти; И законът ти е всред сърдцето ми.
9 Проповедах правда в голямо събрание: Ето, не възбраних устните си, Господи, ти знаеш.
10 Правдата ти не скрих в сърдцето си: Верността ти и спасението ти възвестих: Не утаих твоята милост и твоята истина От голямо събрание:
11 Ти, Господи, не възпирай щедротите си от мене: Твоята милост и твоята истина да ме вардят винаги.
12 Защото са ме окружили безчислени злини: Постигнаха ме беззаконията ми, и не мога да гледам: Умножиха се повече от космите на главата ми; И сърдцето ми ме оставя.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш: Господи, побързай да ми помогнеш.
14 Да се постидят и да се посрамят купно Онези които търсят душата ми за да я погубят: Да се обърнат назад и да се обезчестят Които искат злото ми.
15 Да се смаят за срама си Онези които ми думат: О, хохо!
16 Да се радват и да се веселят в тебе Всички които те търсят: Онези които обичат спасението ти Да думат винаги: Да се възвеличи Господ.
17 А аз съм сиромах и нищ; Но Господ се грижи заради мене: Помощ моя и избавител мой си ти: Боже мой, да не закъснееш.