1 (по Слав. 58) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам Давидов, когато проводи Саул стражи да пазят къщата в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от враговете ми, Боже мой: Закрили ме от онези които се подигат върх мене.
2 Избави ме от делатели на беззаконие. И спаси ме от кръвници.
3 Защото, ето, ловят душата ми, Силни се събраха против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Без да има в мене беззаконие тичат и се готвят: Стани ми на посрещане и виж.
5 Ти, Господи Боже на Силите, Боже Израилев, Събуди се за да посетиш всичките езичници: Да не помилваш никого от лъстивите престъпници. (Села.)
6 Вращат се вечер Вият като псета и обикалят града.
7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже думат: Кой слуша?
8 Но ти, Господи, ще им се присмееш: Ще се поругаеш на всичките езичници.
9 О Сило моя, на тебе ще се надея: Защото Бог ми е прибежище.
10 Милостивият Бог мой ще ме предвари: Бог ще ме удостои да видя наказанието На онези които ме пречакват.
11 Да ги не убиеш, за да не забравят това моите люде: Разпръсни ги съ силата си, И свали ги, Господи, защитниче наш.
12 Заради греха на устата си, заради думите на устните си Да се уловят в гордостта си. И заради клетвата и лъжата що говорят.
13 Съсипи ги с гняв, съсипи ги да ги няма вече; И да познаят че Бог владичествува в Якова И до краищата на земята. (Села.)
14 Да се върнат вечер, Да вият като псета, и да обикалят града.
15 Да се скитат за храна, И ако не се наситят, да преминат нощта ненаситени.
16 А аз ще пея на твоята сила. И на ранина с радост ще песнословя твоята милост; Защото ми си станал крепост И прибежище в деня на скърбта ми.
17 О Сило моя, тебе ще песнопея; Защото ти, Боже, си крепост моя. Бог мой милостив.