1 (по Слав. 138) Първому Певцу Псалом Давидов. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Ти познаваш седенето ми и ставането ми: Разумяваш помишленията ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И всичките ми пътища знаеш.
4 Защото доде още няма дума на езика ми, Ето, Господи, ти знаеш всичкото.
5 Окружил си ме отзад и отпред, И турил си върх мене ръката си.
6 Това знание е пречудно за мене: Високо е; не мога да стигна до него.
7 Къде да отида от твоя Дух? И от лицето ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, там си ти: Ако си постеля в ад, ето те.
9 Ако взема крилата на зората И се населя в най-далечните краища на морето,
10 И там ще ме настави ръката ти, И твоята десница ще ме удържи.
11 Ако река: Наистина ще ме покрие тъмнината; То и нощта ще бъде виделина около мене
12 И самата тъмнина не укрива нищо от тебе; И нощта свети като ден Тебе е тъмнината като виделината.
13 Защото ти си направил чреслата ми Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще те славя, Защото страшно и чудно съм създаден: чудни са твоите дела; И това душата ми добре знае.
15 Не се укриха костите ми от тебе Когато в тайно се създавах, И в дълбините на земята се образувах.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми тяло; И в твоята книга бяха писани всичките мои удове, Които в дните се образуваха. Когато още ни един от тях не съществуваше.
17 Колко ми са скъпоценни твоите помишления, Боже! Колко е голямо числото им!
18 Ако искам да ги изброя, от пясъка са по многочислени; Събуждам се, и още съм с тебе.
19 Наистина ще убиеш нечестивите, Боже: Отдалечете се прочее от мене, мъже кръвници.
20 Защото говорят против тебе лукаво: Враговете ти вземат напраздно твоето име.
21 Не мразя ли, Господи, онези, които мразят тебе? И не гнуся ли се от онези които се подигат върх тебе?
22 Съ съвършена ненавист ги ненавиждам: За неприятели ги имам.
23 Изкуси ме, Боже, и познай сърдцето ми: Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж да ли има в мене беззаконен път; И води ме по вечния път.