1 (по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен;
2 Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона;
3 Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен;
5 Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века.
6 Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините:
7 От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг.
8 Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях.
9 Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята.
10 Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините:
11 Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си:
12 При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят.
13 Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята:
14 Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята,
15 И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека.
16 Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил,
17 Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка:
18 Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище.
19 Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си.
20 Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни.
21 Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си.
22 Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си.
23 Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер.
24 Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти.
25 Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи.
26 Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него.
27 Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им.
28 Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост:
29 Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си:
30 Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ,
32 Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят.
33 Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам.
34 Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа.
35 Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.