1 (по Слав. 101) Молитва на скърбещия кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи послушай молитвата ми, И викането ми да дойде при тебе.
2 Не крий лицето си от мене: В деня на утеснението ми приклони към мене ухото си: В деня в който те призивам послушай ме скоро.
3 Защото изчезнаха като дим дните ми, И костите ми като храстие изсъхнаха.
4 Поразено е сърдцето ми и изсъхнало като трева, Щото забравих да ям хляба си.
5 От гласа на въздиханието ми, Костите ми прилепнаха за кожата ми
6 Уподобих се на неясит в пустиня: Станах като нощния вран в развалини.
7 Нямам сън, и съм като врабче, Усамотено на покрива на къщата.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Които свирепеят върх мене, кълнат се против мене.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих със сълзи питието си,
10 Поради гнева ти и раздразнението ти: Защото си ме дигнал, и хвърлил си ме долу.
11 Дните ми са като сянка в уклонение. И аз изсъхнах като трева.
12 Но ти, Господи, във век пребиваваш, и паметта ти в род и род.
13 Ти ще станеш, ще се смилиш за Сион; Защото е време да го помилваш, Защото определеното време дойде.
14 Понеже рабите ти желаят каменете му, И милеят за пръстта му.
15 Тогаз езичниците ще се убоят от името Господне, И всичките земни царе от славата ти.
16 Когато Господ съгради Сион Ще се яви със славата си.
17 Ще пригледне на молитвата на запустените, И не ще да презре моленето им.
18 Това ще се напише за бъдещия род: И народът, който ще се създаде, ще хвали Господа.
19 Защото надникна от светата своя височина, От небето погледна Господ на земята,
20 За да чуе въздиханието на затворените, За да освободи осъдените на смърт:
21 За да възвестяват в Сион името на Господа, И хвалата му в Ерусалим;
22 Когато се съберат народите купно, И царствата за да работят Господу.
23 Свали той на пътя силата ми: Скрати дните ми.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми: Твоите години са в родове на родове.
25 В начало ти, Господи, основал си земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Те ще погинат, а ти пребиваваш: И всичките като дреха ще овехтеят: Като облекло ще ги свиеш и ще се изменят.
27 А ти си истий, и твоите години няма да свършат.
28 Синовете на рабите ти ще се населяват, И семето им ще се утвърди пред тебе.