1 (по Слав. 44) Първому певцу, върху Шошаним на Кореевите синове: Масхил: Песен на въжделение. Из сърдцето ми извира слово благо: Аз казвам делото си на Царя Езикът ми е тръст на скорописец.
2 Ти си по-красен от человеческите синове. Изля се благодат в устните ти. За то те благослови Бог въ век.
3 Препаши меча си на бедрото си, Силне, Съ славата си и с великолепието си.
4 И успявай в величеството си: езди За истина, и кротост, и правда; И десницата ти ще ти покаже страшни неща.
5 Стрелите ти са остри, И ще се забият в сърдцето на царските врагове: Люде под тебе ще паднат.
6 Твоят престол е, Боже, въ век века: Скиптърът на твоето царство е скиптър на правота.
7 Възлюбил си правда, и възненавидел си неправда, За това те помаза, Боже, твоят Бог С елей на радост повече от твоите съучастници.
8 На смирна и алой и касия благоухаят всичките ти дрехи. Из слоновите палати струните те развеселиха.
9 Дъщери на царе предстоят между твоите почтени: Царицата предстои отдясно тебе в злато Офирско.
10 чуй, дъщи, и виж, и приклони ухото си. И забрави народа си и дома на отца си:
11 И ще пожелае Царят твоята красота; Защото той е твой Господар, и поклони му се.
12 И дъщерята Тирска ще предстане с дарове. На твоето лице ще се молят богатите от народа.
13 Всеславна е вътре царската дъщеря: Облеклото й е златоткано.
14 Ще се доведе при Царя с дрехи везани Нейните другарки деви, след нея, ще ти се приведат,
15 Ще се приведат с веселие и радост: Ще влязат в царския палат.
16 Вместо отците ти ще бъдат синовете ти: Ще ги поставиш князове по всичката земя.
17 Ще поменувам името ти въ всичките родове; За това народите ще те възхваляват въ век века.