1 (по Слав. 73) Масхил Асафов. Защо, Боже, негодуваш за всегда, И дими гневът ти против овците на паствата ти?
2 Помни събранието си което си придобил изначало, Жезъла на наследието си което си избавил, Гората тази Сион в която си се населил.
3 Дигни стъпките си към всегдашните запустения, Към всичкото зло което стори неприятелят в светилището.
4 Враговете ти рикаят всред събранието ти: Туриха хоругвите си хоругви.
5 Познати станаха както кога някой дигне топор Върх гъсти дървета.
6 Така сега тези ваяните му направи Събориха заеднъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището ти: Оскверниха жилището ти като го низринаха до земята.
8 Рекоха в сърдцето си: Да ги изтребим съвсем: Изгориха всичките Божии съборища по земята.
9 Знаменията наши не видим: няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога ще бъде това.
10 До кога, Боже, неприятелът ще хули? Всекога ли врагът ще презира името ти?
11 Защо теглиш назад ръката си и десницата си? Изтегли я изсред пазухата си и погуби ги.
12 А Бог е изначало Цар мой Който прави спасение всред земята.
13 Ти си раздвоил морето съ силата си: Ти си смазал главите на ламите въ водите:
14 Ти си строшил главите на Левиатана: Дал си го ястие на людете в пустинята:
15 Ти си разцепил източници и потоци: Изсушил си реки непресъхнували.
16 Твой е денят, и твоя нощта: Ти си приготвил виделината и слънцето:
17 Ти си положил всичките земни предели: Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни това, че врагът похули Господа, И безумните люде презряха името ти.
19 Не предавай на зверовете душата на гъргорицата си: Живота на твоите нищи не забравяй за всякога.
20 Погледни на завета си; Защото се напълниха тъмните места на земята с жилища на насилие.
21 Да се не върне бедният назад посрамен: Сиромахът и нищият да хвалят името ти.
22 Стани, Боже, отсъди съдбата си: Помни укорението което ти прави безумният всеки ден.
23 Не забравяй гласа на противниците си: Метежът на онези които се подигат против тебе винаги се умножава.