1 (по Слав. 105) Алилуия. Славете Господа, защото е благ. Защото милостта му е в век.
2 Кой може да изкаже могуществото Господне, Да направи да се чуят всички негови хвали?
3 Блажени които пазят правосъдие, Които правят правда на всяко време.
4 Помни ме, Господи, в благоволението си към людете си: Посети ме с спасението си;
5 За да гледам доброто на избраните твои, За да се веселя в веселието на народа ти, За да се хваля с твоето наследие.
6 Съгрешихме ние и отците ни: Беззаконие и нечестие направихме.
7 Бащите ни в Египет не разумяха твоите чудеса: Не помнеха многото твои милости; И противиха се при морето, при червено Море.
8 Но ги спаси заради името си, За да направи голямо могуществото си.
9 И запрети на червено Море, и изсъхна; И преведе ги през бездните като през пустиня.
10 И спаси ги от ръката на ненавистника, И избави ги от ръката на неприятеля.
11 И водите покриха враговете им: Не остана ни един от тях.
12 Тогаз повярваха думите му: Пееха хвалата му.
13 Но скоро забравиха делата му: Не дочакаха съвета му;
14 Но пожелаха пожелание в пустинята, И изкусиха Бога в безводното място.
15 И даде им което искаха: Проводи обаче мършавост на душите им.
16 И в стана завидяха на Моисея, И на Аарона светия Господен.
17 Земята се отвори та погълна Датана, И покри събранието Авироново.
18 И огън изгори събранието им: Пламик опали нечестивите.
19 Направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 И промениха славата си В подобие на вол който яде трева.
21 Забрави Бога спасителя своего, Който направи велики дела в Египет,
22 чудни в Хамовата земя, Страшни в червено Море.
23 И думаше да ги изтреби, Ако Моисей избраният негов Не би застанал пред него като в пролом За да отвърне гнева му да ги не погуби.
24 Презряха още желаемата земя: Не повярваха неговото слово;
25 И пороптаха в шатрите си: Не послушаха гласа Господен.
26 За то подигна ръката си против тях За да ги свали в пустинята,
27 И да свали семето им между народите, И да ги разпръсне по разни места.
28 И прилепиха се при Ваалфегоря, И ядоха жъртви принесени на мъртвите,
29 И раздразниха Бога с делата си Толкоз щото се устреми върх тях язвата.
30 Но стана Финеес и направи съд; И язвата престана.
31 И вмени му се за правда В род и род до века.
32 И разяриха го въ водите на Мерива, И стана зле с Моисея поради тях;
33 Защото огорчиха духа му, Та говори несмислено с устните си.
34 Не изтребиха народите За които Господ им бе заповядал;
35 Но смесиха се с езичниците, И научиха се на техните дела:
36 И служиха на идолите им, Които станаха сет за тях;
37 И синовете си и дъщерите си Принесоха в жъртва на бесовете;
38 И проляха неповинна кръв, Кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожряха на Ханаанските идоли; И оскверни се земята от кръвопролития.
39 И оскверниха се с делата си, И блудуваха в деянията си.
40 За то гневът Господен се разяри върху людете му, И погнуси се от наследието си.
41 И предаде ги в ръцете на езичниците; И обладаха ги ненавистниците им;
42 И ги утесниха неприятелите им; И останаха покорени под ръката им.
43 Много пъти ги избави, Но те го разгневиха с съветите си; За то се и унижиха заради беззаконието си.
44 Но погледна в утеснението им Когато чу вика им;
45 И помена своя към тях завет, И разкая се според голямата си милост.
46 И направи ги да намерят милосердие Пред всичките които ги бяха пленили.
47 Спаси ни, Господи Боже наш, И събери ни от езичниците, За да славословим светото твое име, И да се хвалим с твоята хвала.
48 Благословен Господ Бог Израилев от века и до века; И да рекат всичките люде: Амин. Алилуия.