1 (по Слав. 88) Масхил на Етана Езраев. Твоите милости, Господи, въ век ще пея: С устата си ще възвещавам твоята истина в род и род.
2 Защото рекох: Милостта ти ще се съзиде въ век: На небесата ще утвърдиш истината си.
3 Направих завет с избрания си: Клех се на Давида моя раб:
4 За всякога ще утвърдя семето ти, И ще съзида престола ти в род и род. (Села.)
5 И небесата ще проповядат твоите чудеса, Господи, И истината ти в събранието на светите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
7 Бог е твърде ужасителен в съвета на светите, И страшен между всички които са около него.
8 Господи Боже на Силите, кой е като тебе? Силен си, Господи, и истината ти е около тебе.
9 Ти владееш над надигането на морето: Когато се подигат вълните му ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Раава като някого смъртно ранен: С мишцата на силата си разпръснал си враговете си.
11 Твои са небесата, твоя и земята: Вселенната и изпълнението й ти си ги основал.
12 Север и юг, ти си ги създал. Тавор и Ермон в името ти ще се зарадват.
13 Имаш крепка мишца: Силна е ръката ти висока десницата ти
14 Правда и съдът са основание на престола ти: Милостта и истината ще предходят пред твоето лице.
15 Блажени людете които познават възклицанието на тръбите Ще ходят, Господи, въ виделината на лицето ти.
16 В твоето име се радват всеки ден, И с правдата ти ще се възвишават.
17 Защото ти си хвалата на силата им. И с твоето благоволение ще се възвиси рогът наш.
18 Защото Господне е защищението ни, И на Светаго Израилева е царят наш.
19 Говорил си тогаз на преподобния си чрез видение И си рекъл: Турих помощ върху силния: Възвисих избрания отмежду людете.
20 Намерих Давида раба си: Съ светия си елей го помазах.
21 Ръката ми ще го поддържа, И мишцата ми ще го укрепява.
22 Няма да го оскърби враг, Нито син беззаконен ще го озлоби.
23 И ще съкруша пред него неприятелите му, И които го ненавидят ще порази;
24 А истината ми и милостта ми ще бъдат с него. И с моето име ще се възвиси рогът му.
25 И ще положа ръката му над морето, И над реките десницата му.
26 Той ще викне към мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми.
27 И аз още ще го направя първороден мой, По-висок от земните царе.
28 Вечно ще упазя към него милостта си, И заветът ми ще бъде верен нему.
29 И му ще направя да пребивае семето му въ век, И престолът му като небесните дни.
30 Ако оставят синовете му закона ми, И не ходят в съдбите ми,
31 Ако престъпят повеленията ми, И не упазят заповедите ми,
32 Тогаз ще посетя с жезъл престъпленията им, И с бич беззаконията им;
33 Но милостта си не ще отнема от него. Нито ще изкривя истината си.
34 Няма да престъпя завета си, Нито ще променя това що е излязло из устните ми.
35 Еднъж се клех в светостта си. Няма да излъжа Давида.
36 Семето му ще пребивае въ век, И престолът му като слънцето пред мене:
37 Като луната ще се утвърди въ век, И като верен свидетел на небето. (Села.)
38 Но ти си отхвърлил и презрял, Разгневил си се против помазаника си.
39 Унищожил си завета съ раба си: Обезчестил си венеца му до земята.
40 Съсипал си всичките му ограждения: Превърнал си твърдините му в развалини.
41 Разграбят го всички които минуват по пътя: Стана укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на враговете му: Възрадвал си всичките му неприятели.
43 Още си утъпил острото на меча му, И не си го утвърдил в боя.
44 Направил си да престане славата му, И хвърлил си престола му на земята.
45 Скратил си дните на младостта му: Облякъл си го съ срам. (Села.)
46 До кога, Господи? винаги ли ще се криеш? Ще гори ли като огън яростта ти?
47 Помни колко е кратко времето ми: В каква суета си направил всичките человечески синове!
48 Кой человек ще живее, и не ще види смърт? Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.)
49 Де са предишните твои милости, Господи? Ти си се клел Давиду в истината си.
50 Помни, Господи, укорението на рабите си Което нося в пазухата си от толко многочислени люде,
51 С което враговете ти, Господи, укориха, С което укориха стъпките на твоя помазаник.
52 Благословен Господ въ век. Амин и амин.