1 (по Слав. 118) Алеф. Блажени които са непорочни в пътя си, Които ходят в закона на Господа.
2 Блажени които пазят свидетелствата му, И търсят го с все сърдце.
3 Наистина те не правят беззаконие: Ходят в пътищата му.
4 Ти си ни заповядал Да се съхраняват прилежно завещанията ти.
5 Дано се оправят пътищата ми За да съхранявам твоите повеления!
6 Тогаз няма да се посрамя Когато погледна към всичките твои заповеди.
7 Ще те славя с незлобие сърдечно Когато науча съдовете на правдата ти.
8 Повеленията ти ще съхранявам: Недей ме оставя съвсем.
9 Бет. Как ще очисти младият пътя си? Като го пази според словото ти.
10 С все сърдце те потърсих: Недей ме оставя да заблудя от заповедите ти.
11 В сърдцето си упазих твоето слово За да не ти съгрешавам.
12 Благословен си, Господи: Научи ме на повеленията си.
13 С устните си разказах Всичките съдове на устата ти.
14 В пътя на твоите свидетелства се развеселих Като за всичкото богатство.
15 В завещанията ти ще се поучавам, И ще гледам твоите пътища.
16 В повеленията ти ще се наслаждавам: Не ща да забравя твоето слово.
17 Гимел. Стори добро на раба си за да живея И да упазя словото ти.
18 Отвори очите ми, И ще гледам чудесата на твоя закон.
19 Пришлец съм аз на земята Не скривай от мене заповедите си.
20 Душата ми се изнурява от желанието Което имам всякога към твоите съдби.
21 Ти си запретил на проклетите горделиви Които се уклоняват от твоите заповеди.
22 Дигни от мене укор и презрение. Защото упазих твоите свидетелства.
23 Князове наистина седнаха и говореха против мене; Но слугата ти се поучаваше в твоите повеления.
24 Твоите свидетелства наистина са наслаждение мое И съветници мои.
25 Далет. Душата ми се залепи за пръстта Оживи ме според словото си.
26 Явих пътищата си, и послушал си ме: Научи ме на повеленията си.
27 Направи ме да разумявам пътя на твоите завещания, И ще се поучавам в твоите чудеса.
28 Душата ми тае от скърб: Утвърди ме според словото си.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, И дарувай ми закона си.
30 Пътя на истината избрах: Пред очите си турих твоите съдби.
31 Прилепих се при твоите свидетелства: Господи, да ме не посрамиш.
32 По пътя на твоите заповеди ще тичам Когато разшириш сърдцето ми.
33 Хе. Покажи ми, Господи, пътя на твоите повеления, И ще го съхранявам до край.
34 Вразуми ме, и ще съхранявам закона ти: Ей, ще го пазя с все сърдце.
35 Настави ме в пътя на твоите заповеди; Защото се веселя в него.
36 Приклони сърдцето ми към твоите свидетелства, А не към лихоимство.
37 Отвърни очите ми да не гледат суета: Оживи ме в пътя си.
38 Утвърди словото си към раба си, Който се е предал на твоя страх.
39 Отнеми укора ми от който се боя; Защото твоите съдби са добри.
40 Ето, твоите завещания пожелах: Оживи ме чрез правдата си.
41 Вав. И да дойде върху мене, Господи, твоята милост, Твоето спасение, според словото ти.
42 Тогаз ще дам ответ на оногоз който ме укорява, Защото аз се надея на твоето слово.
43 И не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, Защото се надеех на твоите съдби
44 И ще съхранявам твоя закон винаги, Въ век века.
45 И ще ходя на широко, Защото потърсих твоите завещания.
46 И ще говоря за свидетелствата ти пред царе, И няма да се посрамя.
47 И ще се наслаждавам в твоите заповеди, Които възлюбих.
48 И ще повдигам ръцете си към твоите заповеди, които възлюбих; И ще се поучавам в повеленията ти.
49 Заин. Помни словото към раба си На което си ме направил да уповая.
50 Това е моето утешение в скърбта ми, че твоето слово ме оживи.
51 Гордивите ми се подсмиваха много; Но аз не се уклоних от твоя закон.
52 Поменах, Господи, твоите от старо време съдби, И утеших се.
53 Ужас ме обзе по причина на нечестивите Които оставят твоя закон.
54 Твоите повеления ми станаха песен В дома на странството ми.
55 Нощя поменах, Господи, името и, И упазих закона ти.
56 То ми стана, Защото упазих завещанията ти.
57 Хет. Господи, ти си мой дял: Рекох да упазя твоите думи.
58 Потърсих лицето ти с все сърдце: Помилвай ме според словото си.
59 Размислих пътищата си, И обърнах нозете си към твоите свидетелства.
60 Побързах, и не се забавих, Да упазя твоите заповеди.
61 чети от нечестивите ме обиколиха; Но аз не забравих твоя закон.
62 По среднощ ставам за да те славя За съдбите на твоята правда.
63 Аз съм съдружник на всичките Които ти се боят и пазят твоите завещания.
64 Господи, земята е пълна с твоята милост: Научи ме на твоите повеления.
65 Тет. Господи, ти си направил добро на раба си Според словото си.
66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах на твоите заповеди.
67 Преди да се оскърбя аз бях заблудил; Но сега вардя твоето слово.
68 Ти си благ и благодетелен: Научи ме на твоите повеления.
69 Гордите сплетоха против мене лъжа; Но аз с все сърдце ще пазя твоите завещания.
70 Сърдцето им надебеля като тлъстина; Но аз се наслаждавам в закона ти.
71 Добре ми стана че се оскърбих, За да науча повеленията ти.
72 Законът на устата ти е за мене по-добър От тисящи на злато и сребро.
73 Иод. Твоите ръце ме направиха и създадоха: Вразуми ме, и ще науча заповедите ти.
74 Които ти се боят ще ме видят и ще се зарадват, Защото на словото ти уповах.
75 Познавам, Господи, че твоите съдби са правда, И ти по вярност си ме оскърбил.
76 Твоята милост нека ми бъде утешение Според словото ти към твоя раб.
77 Да дойде върх мене милосердието ти, за да живея; Защото твоят закон е наслаждение мое.
78 Да се постидят гордите, защото без причина са ме обидили; Но аз ще се поучавам в твоите завещания.
79 Да се върнат при мене онези които ти се боят И които познават твоите свидетелства.
80 Нека бъде сърдцето ми чисто в повеленията ти За да се не посрамя.
81 Каф. Премира душата ми за твоето спасение: На твоето слово се надея.
82 Очите ми изнемощяха за словото ти, И говоря: Кога ще ме утешиш?
83 Защото станах като мех в дим; Но твоите повеления не забравих.
84 Колко са дните на твоя раб? Кога ще направиш съд против гонителите ми?
85 Гордите изкопаха за мене ями, Против твоя закон.
86 Всичките твои заповеди са истина: Неправедно ме гонят: помогни ми.
87 Без малко щяха ме погуби на земята; Но аз не оставих твоите завещания.
88 Оживи ме според милостта си; И ще упазя свидетелството на твоите уста.
89 Ламед. Въ век, Господи, Твоето слово е утвърдено на небето.
90 Истината ти е в род и род: Основал си земята и тя стои.
91 Според твоите постановления стоят до днес, Защото всички са твои раби.
92 Ако не беше ми твоят закон наслаждение, То аз бих погинал в оскръбението си.
93 Въ век няма да забравя твоите завещания, Защото в тях си ме оживил.
94 Твой съм аз: спаси ме, Защото потърсих завещанията ти.
95 Нечестивите ме очакваха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в твоите свидетелства.
96 На всяко съвършенство видях предел: Твоята заповед е много широка.
97 Мем. Колко обичам аз закона ти! Вес ден е той поучение мое.
98 По-мъдър от неприятелите ми направили са ме твоите заповеди, Защото те са всякога с мене.
99 По-разумен съм от всички които ме учат, Защото твоите свидетелства са поучение мое.
100 По-разумен съм от старите, Защото упазих твоите завещания.
101 От всеки лукав път възбраних нозете си За да упазя твоето слово
102 От съдбите ти не се уклоних, Защото ти си ме научил.
103 Колко е сладко в гъртана ми твоето слово! По-сладко от мед в устата ми
104 От завещанията ти станах разумен, За то възненавидех всеки лъжлив път.
105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми И виделина на пътеката ми.
106 Заклех се, и ще постоянствувам, Да пазя праведните твои съдби.
107 Много съм оскърбен: Господи, съживи ме според словото си.
108 Господи, доброволните приношения на устата ми нека ти бъдат угодни, И научи ме на съдбите си.
109 Душата ми е всякога в беда; Но закона ти не забравих.
110 Нечестивите поставиха сет за мене; Но аз се не уклоних от твоите завещания.
111 Свидетелствата ти наследвах въ век; Защото те са радост на сърдцето ми.
112 Преклоних сърдцето си за да правя повеленията ти Всякога до край.
113 Самех. Възненавидех двоеумните, А закона ти възлюбих.
114 Ти си покров мой и щит мой. На твоето слово се надея.
115 Отдалечете се от мене, лукави; Защото ще съхранявам заповедите на Бога моего.
116 Потвърждавай ме според словото си, и ще живея; И да ме не посрамиш в надеждата ми.
117 Потвърждавай ме, и ще се спаса, И ще внимавам винаги в твоите повеления.
118 Ти си унищожил всички които се уклоняват от твоите повеления. Защото е суетна измамата им.
119 Считаш като шлак всичките лукави на земята; За то възлюбих твоите свидетелства.
120 Настръхна снагата ми от страха ти, И от съдбите ти се уплаших.
121 Аин. Направих съд и правда: Да ме не предадеш на онези които ме угнетяват.
122 Стани поръчник на раба си за добро: Да ме не угнетяват гордите.
123 Очите ми изнемощяха за спасението ти И за словото на твоята правда.
124 Направи с раба си според милостта си, И научи ме на повеленията си.
125 Твой раб съм аз: вразуми ме, И ще позная твоите свидетелства.
126 Време е да подействува Господ: Развалих закона ти.
127 За това възлюбих твоите заповеди Повече от злато и от чисто злато.
128 За това познах че са прави всичките твои завещания за всяко нещо. Възненавидех всеки път на лъжата.
129 Пе. чудни са твоите свидетелства. За това ги пази душата ми.
130 Явлението на твоето слово просвещава, Вразумява простите.
131 Отворих устата си, и въздъхнах, Защото пожелах твоите заповеди.
132 Погледни върху мене и помилвай ме, Както правиш на онези които обичат твоето име.
133 Утвърди стъпките ми в словото си, И да ме не обладае никое беззаконие.
134 Избави ме от человечески насилия, И ще съхранявам твоите завещания.
135 Направи да просветне лицето ти върху раба ти, И научи ме на повеленията си.
136 Водни отоки текат из очите ми Понеже не се съхранява твоя закон.
137 Цаде. Праведен си ти, Господи, И прави са твоите съдби.
138 Твоите свидетелства които си завещал Са правда и превъзходна истина.
139 Моята ревност ме изяде, Защото неприятелите ми забравиха твоите думи.
140 Твоето слово е съвсем чисто; И рабът ти го обича.
141 Малък съм и унищожен, Но твоите завещания не съм забравил
142 Твоята правда е правда вечна. И законът ти е истина.
143 Скърби и утеснения ме намериха. Заповедите ти са наслаждението ми.
144 Твоите свидетелства са правда въ век: Вразуми ме, и ще живея.
145 Коф. Викнах с все сърдце: Послушай ме, Господи, и ще упазя повеленията ти.
146 Викнах към тебе Спаси ме, и ще упазя свидетелствата ти.
147 Предварих зората и викнах: На твоето слово уповах.
148 Очите ми предварят нощните стражи За да се поучавам в твоето слово.
149 чуй гласа ми според милостта си: Оживи ме, Господи, според съдбата си.
150 Приближиха онези които следват лукавството: Те се уклониха от закона ти.
151 Ти си близу, Господи; И всичките твои заповеди са истина.
152 Отколе познах от твоите свидетелства че си ги основал въ век.
153 Реш. Виж скърбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона ти.
154 Отсъди съдбата ми и изкупи ме: Оживи ме според словото си
155 Далеч е от нечестивите спасението, Защото те не търсят твоите повеления.
156 Голямо е твоето милосердие, Господи: Оживи ме според правосъдието си,
157 Мнозина са които ме гонят и ме оскърбяват; Но аз се не уклоних от свидетелствата ти.
158 Видях престъпниците, и се погнусих, Защото не упазиха твоето слово.
159 Виж колко обичам аз твоите завещания: Господи, оживи ме според милостта си.
160 Глава на твоето слово е истината; И въ век пребивават всичките съдби на правдата ти.
161 Шин. Князове ме погнаха без причина; Но сърдцето ми трепери от словото ти.
162 Аз се радвам на твоето слово Както онзи който намерва много користи.
163 Ненавиждам и мразя лъжата: Закона ти обичам.
164 Седем пъти на ден те хваля За съдбите на твоята правда.
165 Много мир имат онези които обичат твоя закон; И няма за тях препъване.
166 Уповах на твоето спасение, Господи, И направих твоите заповеди.
167 Упази душата ми твоите свидетелства; И възлюбих ги твърде много.
168 Упазих твоите завещания и твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред тебе.
169 Тав. Да приближи викането ми пред тебе, Господи: Вразуми ме според словото си.
170 Да дойде моленето ми пред тебе: Избави ме според словото си.
171 Устните ми ще произнесат пение Когато ме научиш на повеленията си.
172 Езикът ми ще говори словото ти; Защото всичките твои заповеди са правда.
173 Да бъде ръката ти помощ за мене, Защото аз избрах твоите завещания.
174 Пожелах твоето спасение, Господи; И законът ти е наслаждение мое.
175 Да живее душата ми и да те хвали; И съдбите ти да ми помагат.
176 Скитах се като изгубена овца: потърси раба си; Защото не забравих твоите заповеди.