1 (по Слав. 16) Първому певцу, Иедутуну. Псалом Давидов. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си: Ще имам узда на устата си Когато е нечестивият пред мене.
2 Станах ням и мълчалив: Млъкнах и от доброто, И скърбта ми се поднови.
3 Разпали се сърдцето ми вътре в мене: В тъженето ми пламна огън. Рекох с езика си:
4 Кажи ми, Господи, скончанието ми, И кое е числото на дните ми, За да зная колко е кратък животът ми.
5 Ето, направил си дните ми като педя, И времето на живота ми е като нищо пред тебе: Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)
6 Наистина человек ходи като в мечтание; Наистина напраздно се смущава: Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на тебе.
8 От всичките ми беззакония избави ме: Не ме направяй укор на безумния.
9 Станах ням, не си отворих устата, Понеже ти направи това.
10 Отдалечи от мене удара си: От поразението на ръката ти аз изчезнувам.
11 Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му Разваляш като молец красотата му: Наистина всеки человек е суета. (Села.)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, И дай ухо на вика ми. Не премълчавай на сълзите ми; Защото съм странен при тебе И пришлец, както всичките мои отци.
13 Остави ме на отрада, за да се съвзема Преди да отида и да ме няма вече.